Recent reviews by Circulus

В Mafia II: Definitive Edition получаваш една стара (само на пръв поглед), но много яка гангстерска игра, която още държи ниво. Оптимизацията е изненадващо добра. Дори като минимизираш играта, не се чупи и не се държи странно. Фреймрейтът е стабилен и не товари машината излишно, което си е голям плюс. Реално можеш да играеш спокойно, без да мислиш за настройки през 5-10 минути първите два часа. Няма никакви дропове, освен на едно определено ниво (там крашна веднъж), но това е всичко лошо, което мога да кажа – останалото е добро!
Историята е точно това, което очакваш от Mafia - криминална, добре разказана и с тежест. Градът е малък, но усещането за автентичност е сериозно.
Играеш като Вито и буквално усещаш как се изкачваш в йерархията на мафията. Това е силната страна на играта и си личи, че е правена с фокус върху сюжета. Радиото в колите също прави супер атмосфера - не е нещо геймплейно важно, но добавя много към усещането. Музиката те вкарва директно в епохата. За мен е готино, че с напредването на календара в града има нови модели коли, музиката се променя, ама и е супер автентична...
Графиката е окей като за ремастер, не е ремейк за жалост, но си е супер и сега. Има отражения, колите за прашат ако се движиш по калдаръми и прашни пътища, заснежават се ако си през симата. Господи, има и снегорини, които чистят улиците! Не е като в България!
Геймплеят е стабилен, макар и леко олдскуул. Най-големият минус е липсата на ръчно запаметяване. Играта записва само на checkpoint-и и това ограничава свободното каране. Ако просто обикаляш и правиш пари, има шанс да ги загубиш, ако не си стигнал до save момент и излезеш. Това в началото дразни, няма как. След време обаче просто свикваш и започваш да мислиш малко по-стратегически. Правиш каквото правиши и продължаваш историята и то прави запаметяване и така излизаш от играта.
Истината е, че играта не е GTA и не е направена да „фармиш“ пари. (всъщност те изобщо не са нужни, просто са добавени, може би по наследство от Мафия 1 Класик)
Всичко е подчинено на историята, която е наистина силна. Градът е просто фон за разказа, не sandbox. И когато го приемеш така, играта почва да ти харесва още повече – story-driven игра с атмосфера.
Определено си заслужава да се изиграе.
Аз лично я препоръчвам!

Remnant: From the Ashes е една от онези игри, които не се опитват да изобретят жанра наново, а по-скоро комбинират вече работещи идеи по начин, който реално функционира. Още от първите минути става ясно, че това е Souls-like заглавие, но с ясно изразен собствен характер – тук имаме огнестрелни оръжия, динамичен бой и процедурно генерирани светове, които правят всяко преминаване малко по-различно. Това ми направи силно впечатление признавам!
Едно от първите неща, които трябва да помена най-рано също е, че играта не заби нито веднъж, дори когато прозорецът губеше фокус защото е минимизиран, което за подобен тип заглавие с динамичен бой е сериозен плюс. Това допринася за цялостното усещане за контрол, особено в по-напрегнатите моменти когато имаш нужда да прочетеш нещо в интернет за механиката.
Светът е сюрреалистичен и странен, но по един много познат начин за жанра – комбинация от постапокалипсис, научна фантастика и нещо почти кошмарно. Не е така феерично приказно като други игри, но... Играта буквално те хвърля от разрушена Земя в напълно различни и често неочаквани светове, което създава усещане за хаос, но ми някак разнообразие. (напомня ми за Диабро 2, не знам защо, но ми харесва!)
Бойната система е тежка, методична и наказваща – типично за Souls-like игрите. Враговете са агресивни, грешките се наказват, а босовете марар да не са типичния са същински тест за умения, след победа създават усещане за удовлетворение (поне за мен). Тук няма място за безразсъдно натискане на бутони – трябва да мислиш, да позиционираш и да управляваш ресурсите си внимателно - стамина и кръв! Другото е просто “стрелба до откат“.
Системата със „скиловете“ (Traits) е интересна, защото те са изцяло пасивни, но въпреки това имат сериозно влияние върху успеваемостта. С времето усещаш как героят ти става по-ефективен, по-издръжлив и по-балансиран, без това да се случва чрез класическа активна система със способности.
Класовете са важни в самото начало – дават ти стартова посока и стил на игра. С напредването няма реално заключване – всички умения и възможности могат да се отключат, което прави разликите между класовете почти незабележими в късния геймплей. Това превръща играта в изцяло билд-ориентирана, а не клас-ориентирана.
Много ключова механика е скалирането на зоните. Те се адаптират спрямо нивото на екипировката ти – както тази, която носиш, така и тази в инвентара. Това означава, че безразборното ъпгрейдване не е добра стратегия. Напротив, най-добрият подход е да подобряваш екипировката само когато реално срещнеш затруднение (дето се вика - ударих стената) и не можеш да преминеш дадено ниво.
Историята е добре изградена и дори бих казал, че доста интересна. Абсолютно ми харесва!!! Няма да навлизам в детайли, за да не развалям преживяването, но ще кажа само, че има една специфична атмосфера и концепция, която силно напомня на Control на Remedy Entertainment. Да, същото усещане за нещо необяснимо, по-дълбоко и извън нормалната реалност.
Запазени са всички основни черти на Souls-like жанра – трудност, checkpoint система, наказващ дизайн и усещането, в същото време играта добавя собствен почерк чрез стрелбата и процедурната генерация, което я отличава от класическите представители.
В крайна сметка, според мен високата оценка от играчите не е случайна. Това е игра, която има ясна идентичност, стабилен геймплей и достатъчно дълбочина, за да задържи вниманието дълго време. Напълно заслужава вниманието си и определено си струва.

Ако се чудиш дали играта си заслужава покупката – според мен определено да. Заглавието предлага впечатляващо преживяване, което изпъква не само с атмосфера и геймплей, но и с начина, по който ангажира играча в развитието на историята. Макар сюжетът да е частично „заключен“ в типичния за жанра стил и да не предоставя пълна свобода във всяка сцена, изборите, които правиш, имат реално отражение върху развитието на героите и начина, по който те се променят в следващата част. Това придава усещане за последователност и значимост на решенията, което малко игри успяват да постигнат добре.
Като цяло преживяването е повече от удовлетворяващо. Играта е изработена с внимание към детайла, предлага стабилна дълбочина и емоционален заряд, а качеството ѝ е такова, че дори по-взискателните и критични играчи ще останат приятно изненадани. Ако търсиш заглавие, което комбинира силна атмосфера, добър темп на развитие и избори с реални последици, покупката напълно си заслужава!
Въпреки, че сюжета е полу-фиксиран, играта е абсолютно уникална!

Remedy Entertainment has never disappointed me!
Masterpiece!

След като играх достатъчно да видя основите, но не и върха, мога да кажа, че това е много добра игра. Минусите, които виждам са, че уменията са лимитирани като брой, но това освен минус е и плюс донякъде. Плюсовете, които виждам са, че за разлика от други игри в жанра, всяко умение е уникално. Няма прилика, което води до огромен брой комбинации. Като цяло играта не предлага изискване за прекалено много грайнд, но пък грайнда е безкраен. Мога да кажа, че за цената си, определено си струва и би било глупаво за всеки почитател на жанра "куршумен рай" да не я купи. Основната причина да стоя настрани от нея беше графиката, че e пиксел графика. Всъщност след около час вече не забелязвах това. Тематично също е доста добра, което макар и не основност, пак е плюс. Препоръчвам!

-----------------------

After playing enough to grasp the basics but not the peak, I can say this is a very good game. The number of skills is limited, which can be seen as both a drawback and a benefit, as every skill is unique and unlike others in the genre, allowing for a huge number of combinations. The game doesn’t require excessive grinding, though the grind can be endless if desired. For its price, it’s absolutely worth it, and it would be a mistake for any fan of the “bullet heaven” genre to skip it. My main hesitation was the pixel graphics, but after about an hour I stopped noticing them. Thematically, it’s also strong, which, while not a main factor, is still a plus. Recommended!

"No Truck No Life"
Това е всичко, което мога да кажа за тази игра. Просто шахмат, но с камиони!

"No Truck No Life"
That's all I can say about this game. Just Chess, but with trucks!

Абсолютно феноменална игричка в жанра "Casual", "Click and Point" и "Hidden Objects". Играта има много добра история. Бях скептичен, че за цената на една баничка може да се купи на промоция подобна игрица, която да ме грабне, но определено, във всяка измината минута играта ме грабва повече и повече. Вече няколко часа съм част от това невероятно приключение!
Абсолютно си заслужава.
Много добро изживяване за всеки фен!

Играта е просто "олд скул шутър" с RPG елементи, които влияят... Но дали това е лоша или добра?!
Признавам, до края сценария беше някак очакван, но в края разработчиците ви дават шанс да се самооценките, да определите, кое е... (spoilers...) Внимавайте и премислете дълго, не е избор за подценяване и има последствия за реалността!
Откъм технически критики - нямаше никакви фпс-дропове, забавяния, крашвания. Вървеше перфектно от началото до края. Никакви технически проблеми на Windows 11.
Макар и остаряла откъм време, играта е осъвременена, графиката е тотално рисувана и мога да кажа за личния ми вкус перфектна.
Определено си заслужаваше!

Няма да коментирам самата игра в нейната същност, нито ще коментирам сценария или идеята, с което да подсказвам развитието. Ще кажа само - ако обичате игри, където продължението зависи от вашите избори... Ако обичате уюта на малкия град, където всички се познават и се обичат като съграждани и бихте искали да изживеете старините си в спокойствие, топлина и уважение между хората... Ако обичате неочакваните развития в историята,... Вашата история?! Играта няма да ви разочарова!
Е, има и изненади... :)

Да започнем с това, че това "не е Метро", това е "друга игра". Играта е далеч от оригинала като атмосфера и сценария, макар по-добър от Metro Last Light e леко наивен. Metro 2033 остава абсолютно най-добрата игра от поредицата. Въпреки това мога да кажа, че разгледана като самостоятелна игра извън първите две, Метро Екзодус е изключително солидна игра.
Историята, макар и силно нелепа е опитано от разработчиците да бъде поне малко дълбока и мога да я оценя (отделно от първите две) като задоволителна, а на фона на някой игри в жанра дори добра. Макар и силно предвидим сюжета е доста добре написан. За съжаление левел-дизайна е доста слаб в първата половина, но за критично мислещите като мен, ще успокоя - към края на играта нивата са впечатляващи. Графично играта е топ-ниво. Звуково също няма забележки.
Откъм бъгове се на натъкнах на няколко, но те буквално не повлияха на самия геймплей. Ако трябва да оценя играта адекватно, то за обикновения геймър бих дал 7/10, но ако си от хората, които търсят пълно завършване на всичко възможно, разкриване на картата, дори най-далечните кътчета, пълно проследяване на историята, то 9/10 е адекватна оценка.
Играта напълно заслужава да се каже, че е някакъв вид шедьовър. Напълно я препоръчвам на всеки, който търси емоционално изживяване, което "може да разкаже".